София и Диана прекараха в София един месец и половина. За това време Диана започна да седи по-стабилно, да яде кашички и да спи в креватчето си. Много е кротичка и весела. Обича да говори, т.е. да гука.
А София много хубаво рисува и вече пише букви. Тук ще сложа и няколко нейни картини с надписи. Работи на компютъра, сама си пуска игрите и филмите, свързва се в Skype, пише в чат, играе на компютърни игри. Вече много хубаво брои до 10 и познава цифрите. През този месец всяка събота и неделя я водихме на театър, което много й хареса и започнахме да играем приказките, които й разказваме. Тя играе ролите на баба Мравка и Вълка, а пък аз или прабаба й ролите на щуреца, Червената шапчица или козата...
Много се забавляваха и двете с Диана, като им свирих на пиано.
София вече говори съвсем правилно и всичко, всичко. Много свързано и хубаво ми разказа приказката за мишките от спектакъла, който гледа в Театър 199. Беше малко озадачена от представянето на Мечо Пух в Младежкия театър - зайчето било много строго, а магарето - лилаво... Представлението "Червената шапчица" много й беше харесало, защото накрая се запознала с Вълка, който си махнал зъбите и станал добър. И следващия път в театър "Възраждане" веднага след представлението отишла при артистите и се запознала с тях.
Имаше и много разходки, пързалки и колички. Последния ден, преди да си заминат, отидохме в Борисовата градина. На отиване се качихме до Римската стена на един трамвай. През целия път София викаше:
- Ох, много бързо върви, ох.... тревата, внимателно....
После обиколихме люлките и пързалките и всички животни, но най-хубаво беше карането на кола при езерото. Отначало караше бавничко, но после поиска да кара бързо и сменихме скоростите. И София, като натисна педала, колата полетя бързо-бързо, а София се разписка - Ох, ох..., но без да пуска педала...
Така свирим на пиано на 6 ръце.
Цвете и слънце за тати.
Композиция с надписи.
Едно добро чудовище, което ще ни пази от лошите чичовци.
